История


Б   З   Н   С

Основаване и първи години
През втората половина на 1890-те започват да възникват първите местни земеделски професионално-просветни организации. Те са пряк резултат на острото недоволство на селските маси от политиката на българските правителства след Освобождението по техните въпроси.Правителството на Васил Радославов прави опит да върне натуралния данък в земеделието.През 1899 Цанко Церковски, организатор на една от тези групи в Мусино, Търновско, публикува „Възвание към българските земеделци“, с което призовава местните организации да се обединят в общ съюз. Идеята е подета от Янко Забунов, който през септември същата година започва да издава вестник Земеделска защита.
Учредителният конгрес на БЗНС се провежда на 28—30 дек. 1899 г. в Плевен., а негов лидер става Янко Забунов. През следващите месеци продължават дискусиите за това, дали съюзът да запази професионалния си характер или да се преобразува в политическа партия, за което настоява групата около Димитър Драгиев.
Първоначално организацията има професионално-просветител-ски характер и си поставя за задача борбата против навлизането на спекулативен капитал в селското стопанство, подобряване икономическото положение на селяните и др. Засилващите се социални проблеми в българското общество в края на XIX и нач. на XX в. оказват силно влияние върху идейния облик на БЗНС Негови привърженици участват в селските вълнения и бунтове през 1900 г., а самата организация се включва в парламентарните избори за Народно събрание през 1901 г. ("виканият през с. г. Трети конгрес обявява съюза за политическа организация. От 1904 г. ръководна роля в БЗНС" играе Александър Стамболийски. който се утвърждава като негов идеолог и водач. Той разработва и първата му програма в духа на аграризма и съсловния принцип, които придават на БЗНС облик на селска съсловна политическа организация. Програмата е приета на Седмия конгрес па БЗНС, състоял се през 1905 г. По силата на възприетия съсловен принцип в неговите редове имат право да членуват всички селяни без оглед на тяхното имуществено състояние. До избухването на Балканската война 1912 1913 г. в неговите редове влизат предимно безимотни и малоимотни селски маси - обстоятелство, което придава твърде демократичен характер на съюза. Той се бори против личния режим на монарха и милитаристичния курс на българските правителства. По-късно в него започват да членуват средни и богати селяни и това нарушава хомогенния му характер. В него се очертават две течения. Едното под ръководството на Ал. Стамболийски продължава да отстоява демократичните традиции на организацията. То се противопоставя на въвличането на България в Първата световна война 1914 1918 г. Другото, възглавявано от Д. Драгиев, изразява интересите на по-заможните селяни и провежда курс на съглашателство с буржоазните и дребнобуржоазните политически партии. Разнородният социален състав на съюза обуславя и по-нататък съществуването на различни политически течения в него. БЗНС посреща с одобрение победата на Великата октомврийска социалистическа революция. Той не одобрява някои мерки на съветското правителство (напр. декрета за земята и др.), но в същото време подкрепя издигнатия от съветската власт лозунг за мир без анексии и контрибуции. Докато Ал. Стамболийски и Р. Даскалов застават начело на Войнишкото въстание 1918 г., Д. Драгиев подкрепя действията на правителството за неговото потушаване. Противоречията вземат особено остър характер на Петнадесетия конгрес (1919 г.), когато преобладаващо влияние придобива левицата, а Д. Драгиев и неговите сподвижници са изключени от съюза. Те се обособяват в отделна политическа организация — БЗНС Стара Загора (Драгиевисти). По същото време от БЗНС се откъсва и една малка групичка около в. „Земеделска правда" начело с Й. Пекарев. Тези отцепвания обаче не се отразяват съществено върху числения ръст на организацията.
Отчитайки голямото влияние на БЗНС старите буржоазни политически партии са принудени да го привлекат в своите правителства, съставени след световната война. БЗНС участва със свои представители в кабинета на Александър Малинов (1918 г.) и в правителствата на Т.Теодоров (1918—1919 г.). След като получава най-голям брой депутатски места в парламентарните избори (авг. 1919 г.), неговият лидер Ал.Стамболийски е натоварен от монарха с мандата за образуване на нов коалиционен кабинет Състав: Правителство на България (40). През май 1920 г. е съставено и самостоятелно земеделско правителство. Заставайки начело на управлението на страната, БЗНС става притегателен център не само за бедните и малоимотни селски маси, но и за заможните и богати селяни. Поради това и след изгонването на Драгиевистите, от неговите редове и отцепването на групата на Й. Пекарев разнородният социален състав на организацията се запазва. Този факт дава своето отражение в цялостната политическа дейност на земеделското правителство (1919— 1923 г.). От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи — аграрната, за трудовата повинност (съгласно Ньойския договор е отменена военната повинност и се търсят начини клаузата да бъде заобиколена-това е прототипът на бъдещите Строителни войски, просветната и др., а от друга- потушава Транспортната и общата политическа стачка 1919-1920 г. Във външната си политика полага усилия за нормализиране на отношенията с всички държави. То установява по-близки отношения и със СССР. Обстоятелството, че БЗНС не посяга на частната собственост на българската буржоазия, позволява на реакционните сили твърде скоро да се окопитят и минат в настъпление против земеделското управление. След като всички опити да се свали правителството на Ал. Стамболийски по легален път не успяват и след като надеждите да вземат властта чрез парламентарните избори пропадат окончателно, буржоазните сили начело с монарха се ориентират към подготовката и извършването на държавен преврат с помощта на войската. Те използват и обстоятелството, че от есента на 1922 г. отношенията между БЗНС и БКП се изострят. В резултат на преврата на 9-ти юни 1923 г. кабинетът на Ал. Стамболийски е свален от власт, а той самият и редица други по-видни дейци на съюза са избити. Други са хвърлени в затвора. Трета част, която след потушаването на Юнското въстание (1923 г.) успява да се спаси, е принудена да емигрира зад границата. При това положение организационният живот на БЗНС е временно парализиран. От това се възползват някои десни елементи, които застават начело на "Временното постоянно присъствие" и се опитват да обсебят ръководството на съюза. Техните усилия обаче срещат съпротивата на лявото течение, което в лицето на П. Д.Петков, Д. Грънчаров,Н. Петрини и др. също активизира своята дейност. То приема предложението на БКП (т. с.) за изграждането на единен фронт против сговористката власт(Народен сговор). Под влияние на това крило една немалка част от членовете и съмишлениците на БЗНС вземат активно участие в Септемврийското въстание от 1923 г. Единодействието между земеделската левица и БКП (т. с.) не е нарушено и след погрома на въстанието. Показател за това е съвместното им участие в редица краища на страната на парламентарните избори през ноември 1923 г. Към лявото течение в съюза гравитират някои от бившите земеделски министри, като напр. Цанко Церковски, К. Павлов и П. Янев, които през януари 1925 г. застават начело на Постоянното присъствие на БЗНС. Правителството на Александър Цанков използва извършения през апр. с. г. Атентат в църквата „Света Неделя“. В последвалия бял терор стават жертва не само членове и съмишленици на БКП (т. с), но и голям брой земеделски дейци. Левицата на БЗНС е изцяло обезглавена: още през юни 1924 г. е убит П. Д. Петков, а по време на априлските събития 1925 г. са ликвидирани Д. Грънчаров, П. Петрини, К. Павлов, П. Янев и др., а Цанко Церковски е хвърлен в затвора. При това положение в съюза излизат на преден план десницата и центристкото течение. Докато водителите на дясното крило се лутат между буржоазните опозиционни сили и сговористкото правителство, центристите се обявяват в опозиция на режима. При все това те не приемат и единодействието с БКП (т. с). Опитват се да провеждат самостоятелна линия под лозунга „ни наляво, ни надясно". Единствена левицата е за ляво ориентиране на БЗНС, но след атентата тя има твърде слабо влияние в съюза. Сериозните разногласия по политическия курс на БЗНС между теченията в него довежда до разцепление на организацията, което се извършва в края на 1926 г.

Разцепление на БЗНС

Най-дясно настроените земеделци се обособяват в самостоятелна организация под името Български земеделски народен съюз „Оранжев" (БЗНС Оранжев)(казионен). Огромната част от земеделската членска маса се групира около Д. Гичев, Г. Йорданов и Константин Муравиев, които застават на центристки позиции. Те полагат основите на БЗНС Врабча 1. Начело на левицата застава Л. Станев. През управлението на втория сговористки режим (1926-1931 г.) БЗНС „Оранжев" еволюира силно надясно. Той завършва своето съществувание през ян. 1934 г., когато се влива в народното социално движение на Александър Цанков.
В БЗНС Врабча 1 фактически се обособяват две крила, но като цяло той е в опозиция на сговористкия режим. Левицата не успява да укрепи своето влияние и остава най-слабото течение в земеделската организация. Постепенно тя се слива с БКП (т. с). Във връзка с предстоящите парламентарни избори през юни 1931 г. БЗНС „Врабча 1" влиза в коалиция с демократи, радикали и едно от крилата на либералите и след изборната победа участва в кабинета на Народния блок със свои представители. Това съдейства за кратковременното укрепване на влиянието му сред традиционния земеделски електорат. Политиката на правителството на Народния блок, която се ограничава преди всичко с реализиране програмните виждания на демократите, предизвиква силно недоволство сред по-голямата част от селското население и става причина за известен отлив на членската маса от редовете на БЗНС Врабча 1. През март 1932 г. се стига и до разцепление и в тази организация. Създаденото още в края на 20-те години течение около в. „Пладне" се обособява в самостоятелна политическа партия под наименованието Български-земеделски народен съюз „Ал. Стамболийски" („Пладне") (БЗНС Ал. Стамболийски, Пладне). През 1933 г. той групира около себе си и други опозиционни групи на БЗНС „Врабча 1" и образува т. нар. Български земеделски народен съюз „О б е д и н е н" ( БЗНС Обединен). Недоволни от политиката на Д. Гичев и неговите сподвижници. групата на Г. Марков също се отделя от съюза и образува отделна организация Български земеделски народен съюз (Г. Марков) (БЗНС — Георги Марков).

Отношения с другите партии до 1944 г.

Независимо от своите вътрешни противоречия, обособените земеделски организации заемат изцяло отрицателно отношение към БКП (т. с.) и Работническата партия. От своя страна и БКП (т. с.) и РП имат догматично отношение към БЗНС. Това е и главната причина, поради която в годините на световната икономическа криза не се постига изграждането на единен фронт между тези политически организации. Съществуващото все пак единодействие между тях през този период се дължи главно на сътрудничеството между някои от техните низови организации и отделни лидери. След държавния преврат на 19 май 1934 г. заедно с другите политически партии е забранен и БЗНС. До 9 септ. 1944 г. той води полулегален живот, като по-активна дейност развиват само неговите ръководни органи. БЗНС „Обединен" се разпада на БЗНС ..Ал. Стамболийски" („Пладне") и редица други по-малки групички от рода на .."Селски глас", „Орач" и др. Докато тези групички еволюират надясно към сътрудничество с буржоазните партии и монарха, БЗНС „Ал. Стамболийски" (..Пладне") и БЗНС ..Врабча 1" застават на определени опозиционни позиции. Независимо от това водачите на последното крило продължават да отказват сътрудничеството си на БКП и се ориентират към единодействие с десните буржоазни нефашистки сили. През 1936 г. заедно с националлиберали, десни радикали, широки социалисти и Демократическия сговор (крило Андрей Ляпчев) те полагат основите на т. нар. „Петорка". която издига за своя програма възстановяването на Търновската конституция (отменена от режима на деветнадесетомайците). премахването на Закона за зашита на държавата и установяване режим на буржоазна демокрация. БЗНС „Ал. Стамболийски" („Пладне") приема сътрудничеството с БКП и участва в създадения от нея Народен антифашистки фронт (1936 - 1939 г.). По време на партизанските движения на БКП (1941 1944 г.) той продължава това свое сътрудничество с БРП (Българска работническа партия), участва със свои представители в създадения през август 1943 г. Национален комитет на Отечествения фронт, а след 9 септ. 1944 г. в първото отечественофронтовско правителство. БЗНС „Врабча 1" продължава своята линия на единодействие с буржоазните и дребнобуржоазните нефашистки сили. Макар да се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт 1941 г. и изобщо против цялостната външна и вътрешна политика на режима, отказва да влезе в ОФ, не подкрепя и въоръжената борба на комунистите. Напротив, възглавява (2-8 септ. 1944 г.) последното буржоазно правителство.

Български земеделски народен съюз Никола Петков
След 9 септември 1944 г. започва нов период в историята на БЗНС. На първо място съюзът е възстановен като единна политическа организация, която става главният съюзник и сателит на БРП (к). Свиканата през май 1945 г. Национална конференция одобрява възприетата линия на сътрудничество с БРП (к) и другите отечественофронтовски партии. Срещу тази линия се обявяват някои десни сили в съюза начело с Г. М. Димитров (Гемето). Тази група обаче е малцинство. През лятото на 1945 г. в опозиция на ОФ минава друга една група от БЗНС, възглавявана от Никола Петков. Тя се обособява в отделна самостоятелна организация — Български земеделски народен съюз Никола Петков . Към нея в края на с. г. се присъединява и Димитър Гичев с някои свои сподвижници. Една група, възглавявана от Александър Обов, също се обявява против сътрудничеството с отечественофронтовските партии и продължава да отстоява съсловния характер на съюза. През 1947 г. тази група е изгонена от редовете на партията. По същото време във връзка с предприетите от комунистите действия по ликвидиране на опозицията е разтурен и БЗНС (Н. Петков).
От януари 1944 г., в продължение на осем месеца, Никола Петков е интерниран в гр. Свищов. Сталиновата стратегия, целяща окупирането на  България, предполага и в София да се извърши преврат в момента, в който първите съветски части пресекат българската граница. Никола Петков участва в едно извънредно важно събитие  в навечерието на 08.09.1944 г. Какъв да бъде съставът на ОФ-правителството? Кой трябва да поеме Министерството на вътрешните работи? И Кимон Георгиев и Никола Петков настояват това министерство да бъде поверено на генерал Дамян Велчев. Подчиняването на Петков на този диктат е една от най-грубите му грешки в цялата му  кариера .
      През 1945 г. Сталин съветва Георги Димитров / който е вече в България/ правителството на всяка цена да приеме в кабинета си двама представители на опозицията. Никола Петков и Коста Лулчев поставят своите условия –свободно функциониране на многопартийната система и  контрол от страна на недемократичните сили над репресивните органи на  Юговото министерство. Сталин светкавично изпраща през януари 1946 г. своя зам.-министър на външните работи Андрей Вишински. Пристигнал в София, Вишински кани посред нощ на среща Никола Петков и Коста Лулчев. Никола Петков отказва да се яви на срещата. Отказът е придружен от репликата: „Никола Петков нощно време с политика не се занимава! Денят е достатъчно дълъг за тази цел.” На другия ден Вишински се среща с Петков. Набитото прокурорско око вижда пред себе си упорит бунтар.
 ВИШИНСКИ: Снощи аз настоях да се явите на среща с мен и Вие отказахте. Как се осмелихте да направите това? И кой сте Вие, та да се държите по подобен начин със специалния пратеник на генералисимус Сталин?”
НИКОЛА ПЕТКОВ: „Тъй като сте ме поканили на среща, без съмнение, Вие знаете кой съм аз. Тъй като думите ви целят да оставят впечатлението, че не знаете кой съм, ще Ви кажа. Аз представлявам най-силната политическа организация в България, БЗНС, организация на българските селяни, които са 85 % от  населението на страната. Нашата организация е демократична и освен това е лоялен сътрудник на останалите организации, влизащи в съвета на политическата опозиция. Ние не се занимаваме с политика през нощта, а през деня. Нощта повече подхожда за конспирация, която ние не харесваме.”
ВИШИНСКИ: „Вие знаете ли кой съм аз?”
НИКОЛА ПЕТКОВ: „Разбира се. Вие сте зам.министър на външните работи на СССР.”
ВИШИНСКИ: „Вие трябва да се подчините на нашето решение, за да се включите в състава на правителството!”
НИКОЛА ПЕТКОВ: „Аз и моите приятели сме готови да влезем в правителството при положение на демократична основа.”
ВИШИНСКИ: „Вие нямате право да издигате каквито и да било условия! Вашата задача е да определите  двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно. Без каквито и да било предварителни условия. Това е нареждането на генералисимус Сталин. Давате ли си сметка какво означава това? Аз нямам време за губене.”
НИКОЛА ПЕТКОВ: „Господин Вишински, аз не съм свикнал да получавам разпореждане от който и да било чужд държавник. Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и на своята организация.
ВИШИНСКИ: „Аз съм виждал много такива като Вас. Точно упорити и арогантни. Вие не сте в състояние да се противопоставяте на Съветския съюз. Много сте дребен за подобно нещо. Сам ще  видите.
/Вишински удря с юмрук по масата/. Ще приемете предложенията. Вие няма къде да ходите!
НИКОЛА ПЕТКОВ: „Ние се борим, господин Вишински, в името на защитата на нашите идеи и на правата на нашия народ. Това е наш дълг и нищо не може да ни застави да се отклоним от него.
ВИШИНСКИ: „ Дребен сте Вие за тази работа и историята ще Ви подмине!
Този диалог остава като един от високите върхове на българската политическа мисъл. През онези паметни дни Никола Петков се превръща в жив символ на решителност, а домът му на улица „Цар Шишман” № 12 е истински епицентър на събитията. Там се стича безкраен поток от писма и телеграми за убитите, пребитите и масовите арести във връзка с изборите на 27 октомври 1946 г.
На 24 май е убита Мара Рачева – секретарката на Г.М.Димитров и Никола Петков. Майката на убитото момиче получава тялото на дъщеря си с обяснението , че дъщеря й се е хвърлила от ІІ етаж на  Дирекцията на милицията. Ковчегът е отворен и са констатирани следните зверства: всички нокти на краката са изтръгнати, три пръста на лявата ръка са счупени, двете уши са отсечени, изтръгнато е зърното на дясната гърда, изтръгнат е също езикът и всички зъби, кожен фрагмент с около 15 см. е  одран в областта на корема.
Завинаги се запечатват в съзнанието думите на Петков: „Виждате ли как героично умря за свободата едно нежно и слабо момиче? Няма ли да се намерят в тази страна и мъже, които да умрат като нея, ако това се наложи?”
       Резултатите от изборите задължават Държавния департамент да издаде  „Дипломатическата телеграма № 4” от 04 февруари 1947 г. – да бъде признат българският режим, след ратификацията на мирния договор.
        На 05 юни 1947 г. Американският сенат ратифицира подписаният  на 05 .11. същата година мирен договор с България.
      Никола Петков не се поколебава нито за секунда да даде отпор на съгласието на Димитров Пиринска Македония да бъде предадена на Югославия. За първи път в световната история едно правителство принудително отлъчва собствените си съотечественици, като принудително ги заставя да се обявят за част от несъществуваща нация – македонската.
     Г.Димитров е безсилен в този словесен дуел с Никола Петков . На 28 януари „вождът” авторитетно заявява,  че подсъдимият трябва да бъде обесен.
Никола Петков: „Вие дори не сте квалифициран юрист.”
Г.Димитров:”Тук няма място за чужди агенти!”
Никола Петков: „Вие говорите за чужди агенти. Аз никога не съм бил гражданин на чужда държава, нито съм бил на нейна служба.”
Г.Димитров: „Аз бях гражданин на великия Съветски съюз. Това  е чест и гордост.
Никола Петков: „Вие станахте български гражданин два дни преди изборите.”
Г.Димитров:” Аз ще те науча тебе!”
    На 5 юни предстои да бъде открито заседанието на Великото Народно събрание. Заседанието започва с прочит на писмо от председателя на събранието Васил Коларов, отправено му от прокурора на Софийски областен съвет, в което се настоява за снемането на депутатския имунитет на Никола Петков и неговото арестуване. В писмото се казва, че Никола Петков е създал организация, като си е поставил за цел въоръжен преврат и сваляне на. В своята реч Петков отхвърля категорично нелепите обвинения.   
Представителите на опозицията запяват безсмъртната Ботева песен „Жив е той жив е.” Правителствените депутати са нахвърлят срещу Петков. Смелият трибун е отведен към чакащата милиционерска камионетка.
      Целият печат, начело с „Работническо дело” всеки ден излива потоци от лъжи и клевети срещу Никола Петков. Активизирани са до краен предел казиооните организации, там непрекъснато се издига лозунгът „Смърт на Никола Петков”. На 23 септември 1947 г. „Работнически дело” „информира”, че „нощес, в 0.15 часа смъртната присъда на Никола Петков е изпълнена”. Зловещата новина предизвиква бурен отклик от страна на световното обществено мнение. Най-остри са думите на д-р Г.М. Димитров: „Когато Вие /Бел.ред. Г.Димитров/ бяхте в Лайпциг, БЗНС събра необходимите средства, за да направи възможно посещението на майка Ви при Вас, изпрати апел до Хитлер и до целия свят във Ваша защита. Днес Вие осъждате на смърт един от най - забележителните дейци на този, същия БЗНС. Вашето престъпление ще остане като най-черно и срамно петно в историята ни. Земеделските идеи са нерушими и безсмъртни. Те ще преживеят и Вас и Вашата партия, и установената от нея диктатура. Покажете, че притежавате поне капка българска кръв. Спрете изпълнението на присъдата!”